Законодателството за храните изглежда сложно, защото изискванията идват от няколко нива. На практика най-важното е операторът да знае кои правила се отнасят до неговия обект и как да ги превърне в работещ контрол.
Как е организирана нормативната рамка?
Европейските регламенти са пряко приложими и определят основни правила за безопасността на храните, хигиената, HACCP принципите, проследимостта и информацията към потребителите. Сред основните актове са Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 852/2004, а за определени дейности и храни се прилагат и допълнителни специални правила.
Българските закони, включително Законът за храните, уреждат националната организация, изискванията към операторите и обектите, регистрацията или одобрението и официалния контрол в рамките на компетентността на българските органи.
Наредбите конкретизират отделни технически, хигиенни или секторни изисквания. Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. например урежда хигиената на храните на национално ниво и препраща към приложимите европейски и български правила.
Точният набор от изисквания зависи от вида на дейността: производство, търговия, заведение, склад, транспорт, работа с храни от животински произход, хранене на деца или друга специфична дейност. Затова един общ списък не може да замени оценката на конкретния обект.
Какво най-често трябва да следи един хранителен обект?
В ежедневната работа нормативните изисквания обичайно се превръщат в контрол върху:
- хигиената на помещенията, оборудването и работните процеси;
- системата за самоконтрол и процедурите, основани на HACCP принципите;
- проследимостта на суровини, храни, доставчици и партиди;
- лабораторния контрол, когато е приложим и обоснован;
- етикетирането, информацията за алергени и коректното представяне на храните;
- качеството и подходящото използване на водата;
- здравния статус, хигиената и обучението на персонала;
- дневниците и записите, които доказват извършения контрол;
- действията при отклонение или несъответствие.
Документацията трябва да съответства на реалните процеси. Формуляр, който съществува само в папка, но не отразява практическата работа, не изпълнява добре своята контролна функция.
Защо е важно нормативната база да се следи регулярно?
Европейските регламенти, българските закони и наредбите могат да бъдат изменяни. Могат да се променят конкретни изисквания, срокове, отговорности или правила за определени храни и дейности.
Старата документация не означава автоматично актуална документация. Системите за самоконтрол, процедурите и свързаните записи трябва периодично да се преглеждат, както и при промяна в дейността, процесите, продуктите, оборудването или приложимите изисквания.
Следим промените в европейската и българската нормативна уредба и при необходимост съдействаме за оценка как те се отразяват върху конкретната дейност и документация на обекта.
Нормативна основа / Източници
- Регламент (ЕО) № 852/2004 – EUR-Lex
- Закон за храните – Държавен вестник
- Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните – Държавен вестник
- Закон за храните — консолидиран текст, Министерство на земеделието и храните
Последна проверка на нормативната информация:
Важно: Информацията е с общ информационен характер. Конкретните задължения зависят от вида на обекта, дейността и приложимата нормативна уредба.